Хляб по водите

Американският писател Ъруин Шоу (1913—1985) е познат на българските читатели със своите романи „Младите лъвове“ (1948), „Богат, беден“ (1971), „Вечери във Византия“ (1973). „Хляб по водите“ (1981) е предпоследното произведение на Шоу, което критиците нареждат сред най-добрите му творби. Външната занимателност тук е значително по-сдържана, отколкото а по-ранните романи на писателя, затова пък драматизмът на повествованието и психологическата дълбочина, постигната при разработването на характерите, възвисяват с респектиращо майсторство темата за аморалността и разрушителната сила на големия бизнес до вълнуваща художествена присъда над социалните взаимоотношения в американското общество. Тежките нравствени изпитания, през които преминават героите, не извеждат към светлия хоризонт на един живот, изпълнен с достойнство и удовлетворение от съграденото, а към мрачните въртопи на безнадеждността и примирението. Библейският епиграф „Пущай хляба си по водите, защото след много дни пак ще го намериш“ определя от самото начало суровата тоналност на произведението, добиваща във финала трагичната значимост на обречеността.