Адският свят

Чудовищата бродеха по улиците на града, някои летяха във въздуха, други ровеха земята. Творенията на лудостта и манията се събираха около медната кула, призовавани от един глас, на който не можеха да не се подчинят. Те вече не си спомняха защо, но ехото на този глас засягаше някаква струна дълбоко в тях, която каквато и форма да имаха, винаги щеше да звъни.
Слънцето беше залязло и тъмнината беше прегърнала града. Странни светлини горяха в притихналите сгради, когато все повече и повече създания се събуждаха от вековния си сън и излизаха на улиците. Противни форми на живот пълзяха и се влачеха между постройките, които вече не си спомняха града отдавна — много отдавна забравен от тях. Те съществуваха от…